Страници

неделя, 14 август 2016 г.

Въведение към част 1

И това казвам, че завет, предварително потвърден от Бога, не може да бъде отменен от закона, появил се четиристотин и тридесет години по-късно, така че обещанието да бъде унищожено.
Защото, ако наследството е по закона, то вече не е по обещание; а Бог го подари на Авраам чрез обещание. (Галатяни 3:17-18)

Павел ясно показва, че Божият завет с Авраам установи обещанието, което започна с Моисей и беше окончателно изпълнено от Исус Христос, обещания потомък (Гал. 3:16). Голяма част от Новия Завет произхожда от този Стар Завет, сключен с Авраам. [1] Правото на църквата върху Авраамовото наследство идва не от Моисеевия закон, а от обещанието, което беше дадено на Авраам. 
Тази доктрина е позната на протестантските коментатори от Лутер до днес, но отражението ѝ в църквите не винаги е било ясно. Това, което Бог обеща на Авраам – идването на бъдещ потомък, беше решаващо за установяването властта на църквата и Евангелието. Авраам не беше самотен църковен служител. Той беше под църковна власт. Белегът за неговото покорство беше десятъка, който той даде на Мелхиседек, цар на Селим, човек без родители: „Без баща, без майка, без родословие, нямащ нито начало на дни, нито край на живот, а оприличен на Божия Син, остава завинаги свещеник.” (Евр. 7:3). Нещо повече – както и авторът на Евреи дава ясно да се разбере, свещеничеството на Левиевото племе в Моисеевия закон беше подчинено на един по-висш свещеник, различен по произход от което и да е племе. Исус Христос, син на Юда, а не на Леви, придоби своята свещеническа служба от Мелхиседек, не от Леви или Арон.Той има по-висок свещеннически пост от тях, както беше с Мелхиседек.
Приравнявайки свещенническите служби на Исус Христос и Мелхиседек, посланието до Евреите очертава една много важна точка – правото на църквата да отслужва тайнствата с хляб и вино, които Мелхиседек даде на Авраам (Бит. 14:18) не идват от свещеническата служба в Моисеевия завет. Мелхиседековия свещенически пост юридически е по-висш от Левиевия. И може да се каже, че сам Леви, който взема десятък, даде десятък чрез Авраам, защото беше още в семенниците на баща си, когато Мелхиседек го срещна. (Евр. 7:9-10). Новозаветното причастие е възстановяване на Старозаветното угощение на Салем. Господната вечеря е аналог на Пасхата, а хлябът и виното на Мелхиседек имаха по-голяма тежест от Пасхата.
Днес често може да срещнем християни, които отхвърлят даването на една десета от прихода си като десятък, считайки това за „Старозаветно”. Те твърдят, че като Християни не са под Моисеевия закон, следователно задължението да дават десятък отпада. Но Новият Завет не определя десятъка на основата на Моисеевия закон. Евреи 7 показва, че властта на Исус Христос като висш свещеник е основана на Мелхиседековото служение и вземане на десятък от Авраам. Превъзходството  на Новия Завет спрямо Стария се вижда в даването на десятък от Авраам на Мелхиседек – представителен акт на подчинение от страна на Израел и неговия син Леви. Всеки опит да се избегне даването на десятък е атака срещу най-висшия свещеник на Новия Завет – Исус Христос.

Властта на Институционалната Църква
Да премахнеш източника на финансиране на институционалната църква означава да отречеш, че тя е наследник на Аврамовото обещание. Това отслабва нейната власт. Всяко нещо, което отслабва законната власт на институционалната църква води до налагането на една от другите две  институции – семейството или Държавата. [2] Правото на църквата да събира десятък е най-важния икономически белег за нейния делегиран от Бога суверенитет.
В края на 20-ти век атаките срещу институционалната църква идват от всякъде – както отвътре, така и отвън. Християните са загубили вяра в църквата като агенция за национално и международно изцеление. [3] Някои християни разчитат на възраждането на семейството като заместител на видимо несигурната власт на църквата днес. Други скрито, а някой път и съвсем открито, промотират социалната Държава като изцелител. Тези опити да се създаде алтернатива на църквата ще се провалят. Семейството не е цетралната институция в християнското общество, църквата е. Семейството няма да продължи да съществува във вечността (Мат. 22:30), докато църквата ще продължи (Откр. 21:1-2). Междувременно Държавата се е превърнала в агенция за ограбване. Най-голямата измама на века е очакването тя да донесе социален мир – илюзия, която бързо ще изчезне. В същото време липсва приемлив заместник. А този заместник е под носа ни – църквата на Исус Христос.
Тази част от книгата е за суверенитета, властта и слабостта на съвременната църква. Слабостта идва от неспособността ѝ  да събира десятъка, който членовете ѝ дължат на Бог. Фокусирал съм се върху десятъка, като видим белег за стоенето на човек в църквата. Започвам с нещо, което Исус използва в няколко от своите притчи: с портфейла на хората – нещо, което те разбират много по-добре от теологията или социалната теория.
До колкото Библията ни разкрива, даването на десятък започва с Аврам и Мелхиседек, принц на Салем (мир). Десятъкът е част от точка втора от библейския заветен модел – йерархия-власт-представителство. [4] Той се дава на Бога чрез представителна агенция – институционалната църква. Тайствата спадат към точка четири от библейския завет  – клетва-санкции. [5] Те също се изпълняват от църквата. Десятъка е неразривно свързан с институционалната църква, така както са и тайнствата. Затова съм озаглавил тази книга Десятък и Църква.
Част 1 е разделена на пет  глави. Те са паралелни на петточковия библейски заветен модел. Структурата на част първа е следната: църковен суверенитет, църковна власт, църковен стандарт за членство (граници), парични санкции и война за наследството – църква срещу държава.
Всяка атака срещу делегираната от Бога власт на църква да събира десятък, е също атака срещу правото ѝ да отслужва тайнствата. Участието в тайнствата без даването на десятък в една църква е кражба. Отказът за участие в тайнствата поради не-даване на десятък на местната църква представлява отлъчване – самоотлъчване. Да създадеш своя собствена домашна църква с цел сам да си отслужваш тайнствата и да си плащаш десятък е не просто самоотлъчване, това е кражба. На мъдрия една дума е достатъчна.




[1] Другата част е обещанието от Битие 3:15 – потомството на жената.
[2] Изписвам Държава с главна буква, за да я разгранича от регионалналната гражданска юрисдикция в Съединените щати, позната като щати, т.е. Калифорния, Аризона, Мичиган и т.н. (на английски се използва една и съща дума за държава и щат – б.пр.)
[3] Гари Норт, Спасител на народите: Библейски образец за международните отношения(Ft. Worth, Texas: Dominion Press, 1987).
[4] Рей Сътън, За да преуспееш: Господство чрез завет (Второ издание, Тейлър, Тексас: Институт за християнска икономика, 1992), гл. 2
[5] Ibid., гл. 4.